Силвия Петкова с тежка изповед: „От мен не беше останало нищо“

Силвия Петкова направи едно от най-личните и болезнени признания в живота си. В откровен разговор актрисата разкри през какъв тежък период е преминала след раздялата с режисьора Зоран Петровски и призна, че вече четири години е сама.

Пред камерите тя не скри, че самотата невинаги е избор и че дълго време е носила болката от края на връзката си.

„Не съм била с мъж от 4 години. Не ми е приятно. Имам нужда, отворена съм за любов“, сподели актрисата.

Силвия обясни, че никога не е била човек на мимолетните отношения и не може да влиза във връзки просто заради компания или моментна емоция.

По думите ѝ, ако отново допусне някого до себе си, ще бъде истински и за дълго.

„Не се отдавам на случайни отношения. Ако се появи някой, ще е до края на живота“, каза тя.

Най-тежката част от разговора обаче дойде, когато Петкова се върна към раздялата с бащата на сина си. Актрисата призна, че дълго време е била готова да прости и да даде нов шанс на отношенията им.

Точно тогава обаче получила думи, които окончателно я пречупили.

„Бях готова да простя, ако ми беше поискана прошка. Вместо това ми беше казано, че съм тесногръда и че няма съжаление за нищо“, разказа тя.

След този разговор Силвия решила да си тръгне окончателно.

Актрисата признава, че възстановяването след раздялата е било изключително тежко и ѝ е отнело години. В най-трудния момент буквално е изгубила себе си.

„Три години ми отне да се възстановя. Първата фаза беше самоунищожение – пиене и липса на желание да съществуваш. От Силвия не беше останало нищо“, призна откровено тя.

Силвия Петкова призна за Петровски - Любопитно — Новини СтандартВъпреки всичко днес актрисата изглежда по-силна и по-осъзната. В края на разговора тя се обърна емоционално към Алекс Сърчаджиева и заговори за най-трудната роля — тази на самотния родител.

„Ти знаеш какво е да си самотен родител. Да отгледаш достойно дете“, каза Силвия с насълзени очи.

Признанията ѝ предизвикаха силна реакция сред зрителите, които я подкрепиха за смелостта да говори толкова открито за болката, самотата и пътя обратно към себе си.