„СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ИЗПУСНАХ КОМЕНТАРИТЕ“: Гергана Стоянова се сбогува с Любен Дилов-син по начин, който разплака мнозина

Гергана Стоянова отправи едно от най-емоционалните послания след кончината на Любен Дилов – син. С думите си тя успя едновременно да предаде характерното му чувство за хумор и огромната празнина, която оставя след себе си.

В публикация в социалните мрежи актрисата призна, че все още трудно приема новината за загубата на човека, когото описва като една от най-ярките личности в обществения живот на България.

Още в началото на текста си тя си представи какво би казал самият Любен Дилов-син, ако можеше да види многобройните реакции след новината за смъртта му. Именно тази мисъл се превърна в един от най-споделяните цитати през последните часове.

С типичната за него самоирония и остроумие, които мнозина свързват с личността му, думите предизвикаха едновременно усмивки и сълзи сред хората, които го познаваха и уважаваха.

След това Гергана Стоянова сподели колко трудно ѝ е да се примири със случилото се. Тя призна, че все още отказва да повярва напълно на тъжната новина.

В посланието си актрисата подчерта, че Дилов-син не е бил просто човек с мнение. Според нея той е принадлежал към онези редки личности, които умеят да дават смисъл на разговорите и да превръщат всяка дискусия в нещо значимо.

Стоянова отбеляза още, че той е успявал да бъде едновременно остроумен и уважителен – качество, което според нея днес се среща все по-рядко.

По думите ѝ най-голямата загуба не е, че светът остава без още един човек на словото, а че си отива човек, който е знаел как истински да използва силата на думите.

Сбогуването ѝ завърши с трогателни думи на благодарност за всичко, което Любен Дилов-син е оставил след себе си – мисли, усмивки, идеи и присъствие, което трудно може да бъде заменено.

Под публикацията бързо се появиха стотици реакции от хора, които също споделиха спомени и думи на почит към писателя и общественик.

Така сред многобройните прощални послания именно това на Гергана Стоянова се открои с топлината, искреността и усещането, че е написано от човек, който истински е познавал духа на Любен Дилов-син.