Хейзъл бавно разгъна малкото пакетче.
Отначало не разбра какво вижда.
После устните ѝ затрепериха.
В дланта ѝ лежеше сребърен ключодържател във формата на малка звезда.
Същият.
Брат ѝ Мейсън никога не се разделяше с него.
Винаги висеше на ключовете от старата му кола.
След катастрофата ключодържателят изчезна.
Всички бяха убедени, че е изгубен завинаги.
Хейзъл тихо прошепна:
— Това е…
Не успя да довърши.
Елай пристъпи по-близо.
— Помниш ли как след погребението ми каза, че никога повече няма да почувстваш, че брат ти е до теб?
Тя кимна.
Момчето извади от джоба си сгънато писмо.
— Тогава реших, че един ден трябва да ти върна тази надежда.
Той внимателно ѝ подаде плика.
— Това е написано от Мейсън.
Из залата премина вълна от изненадани шепоти.
Майката на Хейзъл закри устата си с ръка.
— Но как?..
Елай пое дълбоко въздух.
— Седмица преди катастрофата Мейсън дойде при мен.
Каза ми, че иска да направи подарък за абитуриентския бал на Хейзъл.
В случай че самият той не може да бъде до нея.
Тогава всички само се засмяха.
Никой дори не си представяше, че думите му ще се окажат пророчески.
Момчето отвори писмото.
— Помоли ме да го пазя до абитуриентския ѝ бал.
Хейзъл с треперещи ръце разгъна листа.
Почеркът на брат ѝ беше невъзможно да бъде сбъркан.
„Моята малка Хейзъл.
Ако четеш това писмо, значи днес е твоят абитуриентски бал.
Много се надявам да съм сгрешил и сега да стоя до теб.
Но ако не съм…
Моля те, направи едно нещо.
Погледни се в огледалото.
И се усмихни.
Защото за мен ти винаги ще бъдеш най-красивото момиче на света.“
Сълзите се стичаха по бузите ѝ.
Тя продължи да чете.
„Знам, че един ден отново ще се научиш да се смееш.
И ако до теб се появи човек, който ти помогне да го направиш…
Пази го.
Защото истинските приятели се срещат много рядко.“
Хейзъл вдигна поглед към Елай.
Той смутено се усмихна.
— През цялото това време просто изпълнявах обещанието, което му дадох.
Цялата зала се изправи на крака.
Аплодисментите продължиха няколко минути.
По-късно директорът на училището каза:
— Днес не видяхме просто една красива рокля.
Днес станахме свидетели на това как любовта и приятелството могат да надживеят дори смъртта.
Няколко години по-късно Хейзъл призна пред майка си:
— Онази вечер Елай не ми подари само рокля.
Той ми върна желанието да живея.
Понякога най-ценният подарък не е скрит в плата, не е в украшенията и не е в скъпите вещи.
Той се крие в обещанието, което истинският приятел изпълнява дори когато човекът, на когото го е дал, вече не е сред нас.
