Итън изхвърча в коридора на хотела толкова стремглаво, че едва не събори администратора.
— Какво се е случило? — попита той изненадано.
С трепереща ръка Итън му подаде стара фотография.
— Кой е този мъж до жена ми?
Администраторът се вгледа внимателно в снимката и лицето му осезаемо пребледня.
— Това е… снимка отпреди близо двайсет години.
— Познавахте ли го?
— Да.
Мъжът на снимката също беше много по-млад от Миранда.
И той беше неин съпруг.
Итън усети как пулсът му рязко се ускори.
— Какво се случи с него?
Администраторът въздъхна тежко.
— Изчезна няколко месеца след сватбата. После се появи друг съпруг. След него още един. Всички си тръгнаха, без да кажат нито дума.
В този миг Миранда се появи в коридора.
Тя се приближи спокойно, без да показва гняв.
— Дори не ми позволи да довърша.
Итън стисна снимката още по-силно.
— Кои са тези мъже?
Миранда хвърли поглед към фотографията.
— Мъже, които дойдоха при мен не заради любовта.
Тя отвори куфара направо в коридора.
Вътре нямаше само перука и рокля.
Под тях бяха подредени папки с документи.
Доклади от частни детективи.
Разпечатки на кореспонденции.
Снимки.
Записи на разговори.
И банкови извлечения.
— Знаех защо се ожени за мен, Итън.
Той пребледня.
— Проверявала си ме?
— Проверявах всеки, който ми казваше, че ме обича.
Миранда извади още една папка.
В нея се намираха разпечатки от негови съобщения до приятел.
„Ще изтърпя още малко, после ще се разведа и ще прибера половината ѝ състояние.“
Итън сведе глава.
Това наистина бяха неговите думи.
— Тогава защо изобщо се омъжи за мен?
— Защото не ми трябваха подозрения, а доказателства.
Тя му подаде брачния договор.
За първи път Итън прочете внимателно последната страница.
В документа беше записано, че при доказан опит за измама или сключване на брак с цел придобиване на имущество виновният съпруг се отказва изцяло от всички имуществени претенции и поема съдебните разноски.
Под текста стоеше собственият му подпис.
— Значи си знаела всичко предварително…
— Почти всичко.
Тя го погледна право в очите.
— Но до последния момент се надявах да греша.
Итън не каза нищо.
Няколко дни по-късно бракът беше анулиран по взаимно съгласие.
Той си тръгна без нищо.
Миранда запази богатството си, а разказите за пищната сватба постепенно бяха забравени.
Само Итън още дълго не можеше да забрави онази нощ.
Беше убеден, че е дошъл за богатството.
Но именно в сватбения апартамент разбра, че чуждото богатство почти никога не попада в ръцете на хора, които го търсят без любов и почтеност.
