Феликс спокойно постави папката на масата.
Лукас все още се усмихваше.
— И какво е това?
— Документите на моята транспортна компания.
Продавачът нехайно отвори първата страница.
Само секунда по-късно усмивката му изчезна.
Той бързо прелисти още няколко листа.
После още.
На заглавната страница пишеше:
„Navarro Transportes S.A.“
Следваше списък с автопарка.
Двадесет и осем действащи товарни камиона.
Договори с големи логистични компании.
И писмо от банка за предварително одобрено финансиране за закупуването на нова техника.
Размерът на кредита надхвърляше стойността на пет нови камиона Mercedes.
Лукас пребледня.
— Това… вашите документи ли са?
Феликс спокойно кимна.
— Да.
Моите шофьори работят в цялата страна.
Дойде време да обновим автопарка.
Към масата вече бързаше управителят на автосалона.
— Добър ден.
Казвам се Алберто Ривера.
Преди всичко искам лично да ви се извиня за поведението на нашите служители.
Той хвърли строг поглед към продавачите.
Никой не каза нито дума.
Феликс спокойно попита:
— Може ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се.
— Ако нямах тези документи…
Щяхте ли да продължите да ми се смеете?
Управителят сведе поглед.
Не последва никакъв отговор.
Няколко минути по-късно Феликс беше поканен в отделна зала за преговори.
Предложиха му кафе.
Подготвиха специална оферта.
Но той вече беше взел решението си.
— Благодаря.
Но вече няма да купувам оттук.
Управителят се смути.
— Позволете ни да поправим грешката си.
Феликс спокойно поклати глава.
— Камиони могат да се купят навсякъде.
Но уважението към човека не се продава.
Той затвори папката.
Изправи се.
И тръгна към изхода.
На вратата спря.
Обърна се.
— За четиридесет години зад волана съм срещнал хиляди хора.
Най-богатите рядко се хвалеха с парите си.
А най-бедните никога не се присмиваха на чуждите дрехи.
След тези думи си тръгна.
Седмица по-късно най-голямата поръчка за пет нови камиона Mercedes наистина беше направена.
Но при друг официален дилър.
Там, където първо подадоха ръка на възрастния шофьор…
И едва след това го попитаха колко машини иска да купи.
Когато ръководството на първия автосалон разбра за изгубената сделка, вече беше твърде късно.
Лукас и Хектор получиха дисциплинарни наказания и бяха лишени от големите си месечни бонуси.
Управителят промени правилата за работа в дилърския център.
Оттогава всеки посетител беше посрещан с еднакво уважение.
Защото една грешна преценка за човека според външния му вид струваше на компанията повече от пет нови камиона.
