Мъж в черен костюм спря пред Лев.
Леко наклони глава.
— Ти ли си Лев?
Момчето несигурно кимна.
— Да…
— Казвам се Александър. Аз съм личният адвокат на госпожа Елена Сергеева.
Лев остана без думи.
От втория луксозен джип бавно слезе същата възрастна жена.
Този път се движеше уверено.
До нея вървеше нейната помощничка.
Щом видя момчето, лицето ѝ веднага се озари от усмивка.
— Намерих те.
Лев смутено сведе поглед.
— Простете ми… не исках да ви създавам неприятности.
Жената внимателно докосна рамото му.
— Не ти ми създаде неприятности.
След това бавно се обърна към двата скъпи автомобила, които тъкмо бяха спрели зад нея.
От тях слязоха синовете ѝ.
Същите онези.
Щом видяха Лев, лицата им пребледняха.
— Мамо… защо дойде тук?
Елена Сергеева спокойно свали тъмните си очила.
— Вчера прогонихте единствения човек, който ми помогна, когато се изгубих.
Те побързаха да се оправдаят.
— Ние си помислихме…
— Не.
Вие изобщо не помислихте.
Видяхте едно бедно облечено дете…
И веднага решихте, че не струва нищо.
В двора настъпи пълна тишина.
Адвокатът отвори папката с документите.
— По желание на госпожа Елена Сергеева днес ще бъде подписано ново разпореждане.
Синовете се спогледаха.
— Какво разпореждане?
Жената спокойно отвърна:
— През последните години се колебаех на кого да оставя имуществото си.
Вчера получих своя отговор.
Тя се обърна към Лев.
— Ти не поиска нищо.
Просто ми помогна.
След това отново насочи поглед към синовете си.
— А вие оставихте собствената си майка сама на улицата.
И освен това унизихте едно дете.
Адвокатът извади документите.
— Госпожа Елена Сергеева учредява благотворителна фондация в подкрепа на самотни майки и техните деца.
Първото семейство, което ще получи помощ, е семейството на Лев.
Синовете веднага възразиха.
— Това е несправедливо!
За първи път жената повиши тон.
— Несправедливо беше да ме оставите сама.
Несправедливо беше да наречете това момче просяк.
А това…
Това са последиците от вашия собствен избор.
Няколко седмици по-късно пред дома на Аманда пристигнаха строители.
Те безвъзмездно ремонтираха покрива, поставиха нови прозорци и смениха отоплителната система.
Лев получи нов велосипед и възможността да учи безплатно в добро училище.
Но най-силно го впечатли нещо съвсем различно.
Всяка неделя Елена Сергеева идваше у тях на чай.
Не като богата благодетелка.
А като истински приятел на семейството.
Един ден Лев я попита:
— Защо направихте всичко това точно за нас?
Жената се усмихна.
— Защото истинското богатство не започва с парите.
То започва с едно момче, което, макар да няма почти нищо, пак протяга ръка към човек, който се нуждае от помощ.
