Николина Чакърдъкова разказа за едни от най-тежките загуби в живота си и призна колко трудно е било да продължи да стои на сцена, докато преживява лична болка.
Народната певица се върна към момент, в който внезапно губи много близък семеен приятел. Новината я заварила неподготвена и буквално я оставила без посока.
„Моят най-добър семеен приятел почина изведнъж, изневиделица. Имах чувството, че светът ми се срути. Не знаех дали да тръгна напред, дали назад“, споделя тя.
За Чакърдъкова най-тежкото при подобна загуба е, че няма време за сбогуване. Всичко се случва изведнъж, а човек остава сам с шока и въпросите.
В същия период певицата имала и професионален ангажимент на голяма сцена в парк. Именно тогава усетила колко трудно е да бъдеш артист и да трябва да излезеш пред публика, когато вътрешно преживяваш нещо съвсем различно.
„Когато ми стана много трудно, отидох в гората и виках с всичка сила. Исках мъката да излезе от мен. Тогава имах чувството, че сърцето ми няма да издържи и трябва да направя нещо“, разказва Николина.
Споменът за този момент я връща и към загубата на баща ѝ. Само пет дни след смъртта му тя трябвало да излезе на концерт пред хиляди хора.
Събитието било организирано половин година по-рано и отговорността към публиката и целия екип я накарала да намери сили да се качи на сцената.
Но зад професионалната усмивка мъката останала.
„Спомням си, че когато погледнех публиката, всеки ми приличаше на моя татко. И преди концерта, и след концерта много плаках“, признава певицата.
Този концерт остава сред най-трудните в живота ѝ. От едната страна била необходимостта да изпълни ангажимента си, а от другата – усещането, че все още не е имала възможност да осъзнае напълно какво се е случило.
Именно тогава Чакърдъкова разбира колко висока може да бъде цената на професията. Публиката вижда изпълнителя, светлините и усмивката, но невинаги знае какво се случва зад тях.
„Понякога съм завиждала на обикновените хора, че имат времето да си изживеят мъката – да се наплачат, да се настрадат. Месец-два, година. Докато ние я носим в себе си“, казва тя.
С времето Николина се е научила по-бързо да се връща към ежедневието след тежки моменти. Това обаче не означава, че загубата изчезва или че спомените стават по-малко важни.
За нея мъката просто намира друго място в живота. Остава част от човека, но постепенно той започва отново да работи, да се усмихва и да върви напред.
Днес Чакърдъкова говори за тези преживявания открито, защото знае, че зад силния образ на сцената има и моменти, в които човек просто трябва да намери сили да издържи.
