Месец: август 2026
В стаята се възцари такава тишина, че се чуваше единствено тиктакането на стенния часовник. Даниел се приближи до мен. Внимателно докосна зачервената ми буза. След това се обърна
В стаята се възцари тежка тишина. Майка ми първа пусна китката ми. Баща ми бавно спря на място. От чантата ми отново се чу спокойният глас на Даниел:
Мъж в черен костюм спря пред Лев. Леко наклони глава. — Ти ли си Лев? Момчето несигурно кимна. — Да… — Казвам се Александър. Аз съм личният адвокат
Ерик застина пред входната врата. Няколко пъти се опита да отключи с ключа новата брава. Без никакъв успех. — Какво, по дяволите… Вратата бавно се отвори. На прага