В навечерието на 15 септември Деси Стоянова се върна към собствените си ученически години. Тя публикува снимка от един от първите си учебни дни и с нея припомни не само вълнението пред класната стая, но и страховете, които понякога остават скрити зад усмивките на децата.
На стария кадър Деси е във втори или трети клас. Снимката връща към времето на черната дъска, първия звънец и онзи особен момент, в който едно дете застава пред целия клас и усеща всички погледи върху себе си.
Публикацията се появи точно преди началото на новата учебна година. В този период много хора отново си спомнят как са прекрачвали училищния праг, как са очаквали срещата със съучениците си и как са се притеснявали от неизвестното.
Стоянова обаче не остави историята само на нивото на сладък детски спомен. Зад архивната снимка тя постави много по-сериозна тема — травмите, които могат да се появят именно през училищните години и да останат с човека дълго време, понякога дори завинаги.
Детството е период, в който всяка дума тежи повече. Тогава децата попиват информацията около себе си, приемат критиката болезнено и могат да помнят години наред изречение, произнесено без достатъчно внимание.
Понякога за възрастния една забележка е просто моментна реакция. За детето обаче тя може да се превърне в страх от грешки, от излизане пред дъската или от погледите на останалите в класната стая.
Точно към това насочи вниманието Деси Стоянова. Нейният кадър от втори или трети клас се превърна в повод да се говори за начина, по който отношението и думите на възрастните могат да повлияят на детето в един от най-важните и деликатни периоди от живота му.
