Премиерата на „Последното бягство на Дон Жуан“ в Античния театър в Пловдив предизвика реакция, която трудно може да бъде подмината. Само около десет минути след началото на моноспектакъла част от зрителите започнали да стават от местата си и да напускат.
Отливът продължил и с напредването на представлението. До финала в Античния театър останали по-малко от половината от хората, които първоначално заели местата си. Като основна причина за острата реакция се посочва провокативният характер на постановката.
Случилото се бързо превърна спектакъла в едно от най-коментираните културни събития в страната през последните дни. В центъра на вниманието се оказа не само съдържанието му, но и решението на Деян Донков да продължи играта до самия край въпреки видимо оредяващата публика.
Моноспектакълът е изграден върху текст на Недялко Славов и откри 22-рото издание на Есенния салон на изкуствата в Пловдив. Вместо спокойна фестивална премиера обаче вечерта донесе напрежение и силно разделени реакции.
След шумния случай Деян Донков и неговата партньорка Анна Кошко направиха първия си публичен коментар. Двамата не подходиха драматично към случилото се, а избраха да го погледнат през образа на самия Дон Жуан и с добре премерена доза хумор.
Актьорът се пошегува, че персонажът му се оказал толкова „опасен“, че дори самият той трябвало да напусне още преди началото. Ироничната забележка показа, че Донков няма намерение да се оправдава или да се дистанцира от провокацията в постановката.
„Той може и без публика да го играе“, отбеляза с усмивка Донков.
Зад шегата обаче стои фактът, че представлението не е било прекъснато. Въпреки масовото напускане актьорът останал на сцената и довел моноспектакъла до неговия финал пред зрителите, които решили да останат.
Като режисьор Донков защити провокацията в „Последното бягство на Дон Жуан“. За него тя не е случаен ефект, добавен само за да предизвика шум, а съществена част от спектакъла и текста на Недялко Славов.
По думите му произведението се докосва до наболели и истински теми. Именно затова то естествено може да предизвика крайно различни чувства — от силно одобрение до категорично отхвърляне.
Донков насочи разговора и към начина, по който обществото се отнася към изкуството и хората, които го създават. Той подчерта, че талантът не бива да бъде поставян в удобни рамки само за да не смущава или дразни публиката.
„Трябва да сме слуги на таланта“, заяви актьорът.
Като пример той посочи създаването на „Одата на радостта“ от Бетовен. Така Донков даде да се разбере, че за него голямото изкуство не е задължително спокойно, лесно за възприемане или удобно. Понякога неговата роля е именно да разтърси, да раздели и да принуди публиката да реагира.
Случаят в Античния театър остави два напълно противоположни образа от една и съща вечер — хора, които напускат само минути след началото, и актьор, който продължава да играе до края. А първите думи на Деян Донков показаха ясно, че той не се отказва от спектакъла и от провокацията, която стои в основата му.
