Той се смееше на фигурата ѝ… докато не разбра кой я покани на вечеря
Марина винаги беше „момиче с форми“. От детство — нежна, добра, с кръгло лице, с трапчинки по бузите и заразителен смях. В училище ѝ се подиграваха, но тя
Трима излязоха на пистата. Но само заедно стигнаха до финала
На старта бяха трима.Лео, Марко и Сам — отбор, но съперници.Познатиха се от детство, започваха заедно по стари писти, мечтаеха за големия шанс.И ето — финал на международния
Той работеше на височина от 80 етажа. И един ден разбра, че не просто мие прозорци…
За повечето хора небостъргачът е просто сграда.За него — цял свят от стъкло, вятър и отражения. Алекс работеше като мияч на прозорци вече десет години.Всяка сутрин обличаше предпазния
Те просто отиваха да видят планините. Но съдбата реши да добави още един пътник
Ема и Дейвид вече половин година живееха във фургона си.Някога това беше стара линейка, а сега — техният дом.Бели стени, дървена полица, гирлянд под тавана, кафемашина, малка газова
Водата се издигна до глезените. Но тя все пак тръгна към него
Всички очакваха, че сватбата ще започне перфектно.Банкетната зала сияеше: бели покривки, кристални полилеи, музика, цветя.Никой не предполагаше, че половин час преди появата на булката ще се спука тръба.
Лъвът се приближи до човека — всички мислеха, че няма да оцелее
Преди много години Майкъл работеше като доброволец в приют за диви животни недалеч от Найроби.Там за първи път видя малко лъвче — слабо, с надраскана муцунка и очи,
Чадърът, който свърза съдбите им
Париж бе залят от внезапен дъжд.Топъл, летен — от онези, от които не се криеш, а просто се смееш и тичаш, накъдето ти видят очите. Ема вървеше по
Пчелите не я жилеха и ето защо
Никой в селото не разбираше защо Лиза ходи там.Всеки ден, към обяд, тя излизаше извън селото — там, където започваше безкрайното поле със слънчогледи.Слънцето блестеше право в очите,
Птица и момче си спасиха живота един на друг
Миша обичаше морето.Всяка сутрин той изтичваше на брега преди всички — бос, с кофичка и своята неизменна жълта шапка.Събираше камъчета, мидички, строеше замъци и казваше на майка си:—
Към тях в дома дойде бездомно куче. На следващия ден — изчезна дъщеря им…
Това беше най-обикновен вечер.Семейството Ковальови вечеряше — майка, баща и шестгодишната Аня. Навън ръмеше есенен дъжд, вятърът клатеше дърветата, а по прозорците танцуваха сенки от фенера. Изведнъж зад